Начало arrow Литература arrow Есета arrow Дрогата – „розовото хапче” в съвременния свят (есе)

Дрогата – „розовото хапче” в съвременния свят (есе)
Оценка: / 71
СлабОтличен 
Автор Илонка Иванова   

 

Колко ли трябва да станат жертвите, акциите и психиатричните лечения на зависимите от дрогата? Колко хора трябва да минат по пътя на страданието причинено от този първоначално нежен, а в последствие груб убиец на личността на човека, преди обществото да си даде сметка, за какво става на въпрос? Наркотиците, алкохола, цигарите – те са болестта на модерното ни общество и са по-непобедими и пакостни от много други заболявания.

   Повечето хора рядко обръщат внимание на това, докато проблема не ги засегне лично – тях или техните близки. Хората не обичат да говорят за това като за болест, а първата крачка за решаването на проблема е да признаеш, че имаш такъв. И така, от нещо уж забавно, дрогата се превръща в таен и злонамерен враг, пропиващ се бавно в тялото и душата на човека. Очертаващ пътя на загубата на всичко човешко у нас.

    Разкривайки ни грозната гледка на зависимостта, много филми, статии и кампании подтикват хората да не обръщат гръб на това, което не ги засяга пряко, а дейно да вземат своето участие и да потърсят първоизточника на проблема. А кой всъщност е той и защо хората, най-често младежите, посягат към това средство за бавно самоубийство? Дали е самотата, страхът, чувството за обърканост и неразбраност от околните? Дали не е желанието за усамотяване в свят, в който нещата стоят по-различно, за откъсване от всекидневието? Нима това не е „розовото хапче” в нашето съвремие? На всички тези въпроси отговорът е положителен. Хората прибягват до дрогата поради различни причини, но най-често те са свързани с отчуждаване от човешките ценности и загуба на възможността да преценяваш кое е добро и лошо, най-често породени от дълбока депресия и отчаяние. Често причина е и нуждата да разпуснеш истински или да се приобщиш към някоя компания. Но всичко това идва от едно място – семейството. Дори и скрити на пръв поглед, причините да започнеш да приемаш „розовото хапче”, в най-голяма степен идват от това как се чувстваш в семейството и дали си щастлив там. Защото семейството се приема за върховен защитник на крехката душа, а домът представлява защитна стена от всички неприятности, които те заобикалят отвън. И ако тази стена се пропука и няма нужната стабилност, ако семейството вече не е дом, а само подслон, всичко е изгубено. Много хора не разбират значението на тези думи и смятат, че в никакъв случай не може родителите да са причината за това, детето им да изпадне в подобно състояние. Според по-голяма част от запитаните родители детето им има всичко необходимо, за да живее неизмъчвано от проблеми. Но каква е реалността? Истината е, че дрехите, храната, подслона, парите – те не дават най-нужното на всеки от нас – любов. Децата имат най-крехката психика и лесно усещат дори най-незабележимите проблеми в семейството, които според родителите са добре прикрити. Те усещат чувствата, мъката, проблемите, липсата на любов. И затова всеки намира различен начин да си я набави от друго място, макар да разбира, че всичко е лъжа. Намира лъжлива топлина чрез приятелите, музиката, вглъбяването в себе си и дори дрогата. Но винаги детето отправя сигнали за състоянието си, като по-мрачни дрехи, гримове, държане, нестандартно представяне на своята идентичност с цел да бъде забелязано. Но макар и ясни, тези сигнали често не правят впечатление на възрастните. Защото те са или унесени в своите собствени грижи, или отдават странното поведение на проблемната възраст, в която се намира детето им. Тук започват и проблемите, защото демонстративното поведение на децата често вреди най-много на тях самите. И така, след като няколко пъти са пробвали „розовото хапче”, от което света става по-цветен и хубав, те стават зависими от него – първо психически, а след това и физически. И изведнъж се оказват на едно влакче на ужасите, от което не могат да се измъкнат. Розовите очила, които им дава дрогата в началото се превръщат в черни бодили. Но макар впоследствие осъзнали своята грешка, те разбират, че вече е твърде късно – тяхното тяло е свикнало с дрогата, както бебето свиква с храната – перманентно. Така физическата зависимост кара неизрастналата психика да ги приема редовно, отново и отново, рискувайки всичко в ситуации, в които се опитва да се снабди с „розовото хапче”. Попадайки в един омагьосан кръг, често тези зависимости приключват с трагедия. Агресивното поведение, а и мъката на зависимия са убийците на близките хора - да гледат как детето им страда и да знаят, че е имало възможност да предотвратят това. Измъчва ги тяхното безсилие. Така дрогата взима своите жертви – първо бавно, тихо, а след това метежно понася като вихрушка всичко наоколо, оставя душата празна, а сърцето сухо. И ако СПИН-ът и всички човешки болести убиват тялото, то дрогата се насочва право към душата, отнема желанието за живот, прави смъртта желано спасение, преди да напусне страдащото тяло. Дрогата не е игра. Тя не е онова нещо – веселото прахче, което ще те направи „готин”, не е „розовото хапче”, чрез което отиваш на по-добро място и те лекува от душевните терзания. Не е истината.

    Много известни творци дават своя принос в борбата срещу черния убиец, показват че дрогата не е пътя, не е мечтата за бъдещето. И въпреки това все още много хора подлагат тялото и душата си на доброволно самоунищожение. Превръщат се в кукли, ръководени от желанието да направят всичко, за да получат желаната доза.

   Животът е само един и е кратък. Всеки трябва сам за себе си да прецени дали иска да се наслаждава на всеки миг от него или да съществува, докато все още може. Но трябва да знаем, че никога не е късно. Не е късно да се бориш, да започнеш живота си отначало, не е късно да се промениш. Никога не е късно да започнеш да ЖИВЕЕШ!