Начало arrow Литература arrow Есета arrow „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме” - Васил Левски (есе)

„Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме” - Васил Левски (есе)
Оценка: / 56
СлабОтличен 
Автор Силвия Мирчева   

Какво всъщност е времето? Съществува ли наистиа или е плод на въображението ни? Ние го приемаме като нещо, което съществува, без да се замисляме много. То е една константа, която постоянно се променя. Познато, но неузнаваемо, кратко, но всъщност вечно – може би това е времето.
Ние ли остаряваме, умираме и други се раждат сред неподвижното време, или времето, движейки се безпощадно и равнодушно, ни води към последния ни дъх? Ние ли убиваме времето или то убива нас? То не е само около нас, а също и вътре в нас и от него не можем да избягаме. Не можем да разберем дали човешкият живот е част от времето, дени миг от вечността, или ние създаваме времето – просто една абстрактна идея, измислица, която хората са създали в стремежа си да познават и контролират всичко около себе си.
Ние притежаваме времето, или по-точно едно късче от него, с което моем да разполагаме, без да забравяме, че не е много, и с което да измерваме делата и постиженията си. Никой не е независим от времето. Ние сме във времето и то ни владее, докато си мислим, че владеем него. Битката с времето неизбежно завършва фатално за хората и то продължава да триумфира. Дори да си мислим понякога, че сме го овладели, истината е, че не бихме могли. Може би като осъзнаем това и спрем да се борм с нещо непобедимо, ще живеем по-спокойно и в хармония със себе си.
В метаматиката времето би било една права без начало и край и всеки е само една от безброй многото й точки. Правата на времето неумолимо продължава, има още и още точки и никоя не е последна, също както никой човек, дошъл на Земята, не е последен. Може би предците ни се намират само на няколко сантиметра разстояние на нея, но времето се движи само напред и ние не можем да се върнем дори и крачка назад в него.
Времето променя нас, всета около нас, всичко. Сградите се рушат, хората остаряват и умират. Както е казано, единственото постоянно нещо е промяната. Не можем да спрем и да се огледаме дори и за миг, защото дори в този миг нещо ще се промени и никога повече няма да е същото. Целият свят се променя, а с него и всеки отделен човек.
Но така, както времето ни променя, и ние променяме него. Макар и еднакво дълги, секундите никога не са еднакви. Всеки човек на Земята им придава различен оттенък. Всеки спомен и всяко чувство правят безличното време по-различно, по-цветно, по-весело или по-тъжно. Нищо, сторено от нас, не изчезва безвъзвратно във времето, а остава като спомен и част от миналото.
Макар и да ни отнема жевота рано или късно, времето може да ни даде и безсмъртие. Ако успеем да го променим много, чак до неузнаваемост, ние ставаме част от него и се движим заедно с него. Има герои, които ще останат във вечността, защото ще има хора, които да ги помнят и да им се възхищават. Има и други, които са стигнали толкова ниско, че ще ги помним и ще сме благодарни на времето, че ги е изличило от този свят и не им е позволиле да правят повече злини. Никой не става току така част от вечността, тази чест е отредена само на хората, най-много променили времето докато са можели да разполагат с него.
Дали времето все пак не е просто идея, човешка измислица? Ако е така, то като създанели на времето ние можем да го владеем и променяме. Неусетно обаче, сме попаднали в плен на собствената си измислица, която ни е завладяла и е започнала да променя нас. Хората имат склонност да се борят и да искат да управляват всичко около себе си. Времето не е изключение, но за разликаот много други неща, то остава непобедимо. Всеки от нас има на разположение цял живот – уж толкова много, а всъщност толкова малко, само миг от вечността. Можем да правим с него каквото искаме, да го променяме малко или много, да оставим по-незабележим или по-ярък отпечатък в него, но когато мигът, който сме получили, изтече, оставяме този свят, независимо дали искаме или не. Битката с времето е изгубена.