Начало arrow Литература arrow Есета arrow Какво означава да бъдеш свободен? (есе)

Какво означава да бъдеш свободен? (есе)
Оценка: / 35
СлабОтличен 
Автор Снежана Пенкова   

 

Веднъж някой ми беше казал: ”Има някакъв ред във вселената. Или поне трябва да има… Движението на звездите и въртенето на земята, и промяната на сезоните. Но човешкият живот е почти пълен хаос. Всеки заема своята позиция, отстоява своите права и чувства, обърквайки мотивите на другите, и своите собствени. И всичко това, всяка наша стъпка в живота ни е свързана със стремежа ни към свобода…” Вярвате ли в свободата…? Не във физическата ни независимост, а в онова душевно спокойствие, което те кара да летиш, което ти помага да осъзнаеш мястото си в света, когато в един момент не виждаш себе си сред толкова сенки, които се стремят да бъдат някой друг? И ако има истинска свобода, къде трябва да я търсим…навсякъде около нас или единствено в сърцата и умовете си?

   Всеки през живота си се опитва да докосне частичка свобода, за да полети, нали… Защо ли? Свободата ни кара да чувстваме, че живеем, което е равносилно на щастието. Да си свободен, донякъде значи да си независим, а независимостта отново е щастие. Изобщо това е най - ценното в този живот, без свобода не можем да бъдем наистина щастливи, защото духът ни ще е окован и дори няма да има желание да се стреми към щастие. Чиста и неприкосновена свобода не съществува, да, освен в мислите и мечтите ни. Те са нашата духовна храна. Но дори ако постигнем малка част от свободата си, можем да сме щастливи. Човек не се нуждае от много - просто да е независим и да решава сам съдбата си, да не е роб… В днешно време съществува само духовна ограниченост, много от нас дори не осъзнават, че са под влиянието на определена мания, а дори и че са подвластни само на решенията на определени хора. Някои не се примиряват с тази зависимост, но можем ли да си представим какво би било, ако не бяхме дори физически свободни… Дали тогава шяхме да оценяваме повече духовната си независимост? Във времето на Ботев и Левски вероятно е било трудно хората да се чувстват пълноценни личности, когато са подвластни на силна воля извън тях, но именно в такова време са с ераждали истински силните и свободни личности… “Свободният човек може да бъде пленник, но не и роб.” Никой не би могъл да покори онзи дух, жаден за правда. Може да се опитат да го прекършат физически или душевно, но не и психиката му. Свободният дух - това е най - голямото богатство. Хората, които са се борили за правда и независимост, остават безсмъртни. Ботев е казал: “Няма власт над оная глава, която е готова, да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество. И : “Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата, а който умре за свобода той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят.” Това е истинската свобода - да бъдеш пълноценна личност извън границите на физическата ограниченост. И въпреки всичко да не си егоист, да си готов да защитаваш не само себе си, но и свободата на другите, да си част от вселената, но да не нарушаваш единството и заради собствени интереси.