Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow “Въпросът за смисъла на живота е най-неотложният въпрос” Албер Камю

“Въпросът за смисъла на живота е най-неотложният въпрос” Албер Камю
Оценка: / 28
СлабОтличен 
Автор Снежана Пенкова   


   “Какъв е смисълът изобщо да съм тук сега и защо всичко се случва точно по този отвратителен начин???” – не веднъж си задаваме тези въпроси след скандал с приятели или просто след поредното разочарование от живота и от хората около нас... И нима има дори един човек, който е успял да си отговори на тези въпроси и да знае, че не греши... Нали дори самото съществуване ни е дадено, за да се лутаме сред безкрайността и да се опитваме да различим правилното от неправилното, само за да намерим смисъла на собствения си житейски път. Нали животът е само “миг между две вечности”. Дори и щастливи от това, което сме в дадения момент, никога не достигаме до върховните си възможности и се питаме: “Не може ли да постигна още нещо, за да не е животът ми празен и да мога да оставя нещо след себе си...?”. “Целта на живота е да живееш така, че да не умреш и след смъртта си” е казал великият поет Муса Джалил. Но като че ли в нашата съвременост малко хора се уповават на стремежа да постигнат нещо за общото благо...Защото отдавна са преминали времената, в които герои като Левски и Ботев са имали пред себе си велики цели. А дали те също са се чудили какъв е смисълът на живота им? Едва ли, защото когато спреш дори за момент да мислиш за себе си, стигаш до извода, че съществуването ти е просто част от великата идея за едно добро бъдеще. Нима стремежите ни днес са толкова ниски, че да не можем да погледнем какво става около нас...? Всеки желае да бъде щастлив, дори това да значи хората, които “обича” да бъдат наранени...толкова егоизъм и себелюбие, а ние се опиваме да открием смисъл в каквото и да било? Не трябва ли първо да се вгледаме в себе си и тогава да търсим обяснение за нещата, които стават около нас, чак тогава да осъждаме дейстията на другите. Правилно Сократ е стигнал до истината, че “най-важната цел на живота трябва да бъде нашето духовно усъвършенстване”, но кой в днешно време се интересува от това? Тези, които се стремят към пречистване на духа си, са изолирани от хората именно заради тези свои възгледи, че трябва да правим взаимно всекидневието си по-лесно. А за някои смисълът е толкова прост... живей за момента, независимо в колко дълбока пропаст можеш да паднеш, когато просто се оставиш на течението... “Има хора, които живеят без всякаква цел и които преминават през света подобно на стръкче трева в река; те не вървят, тях ги носят.” Наистина ли има човек, който желае така да премине живота му? Без никаква борба с несправедливостите, без да се стреми към нещо въпреки ясното съзнание, че то е почти недостижимо, без да търси и копнее за живот, който може да съществува само в мечите ни. Нали именно тази действеност ни кара да се чувстваме живи, дори когато сме на крачка от пълното отчаяние? Нали това искаме за себе си... да откриваме смисъл да се усмихваме независимо всичко, което се опитва да ни направи слаби и безпомощни? А понякога е нужно просто малко, за да почувстваме, че има смисъл да живеем - една приятелска прегръдка, една целувка от любим човек или просто усмивка от непознат. “Животът не е в това да живееш, а в това да чувстваш, че живееш”. И именно малките неща правят човек щастлив, всекидневните проблеми са само препятствие по пътя към мечтите, които виждаме, ако за момент отклоним поглед от целта си. А и тези проблеми ни карат да сме щастливи, защото след всеки скандал следва сдобряването с приятелите и осъзнаваш всъщност колко ценни са те за теб и колко трудно би било да се бориш с всичко сам, ако тях ги нямаше.

   Паскал е казал: “Горко на хората, които не знаят смисъла на своя живот”. Затова именно всеки се стреми да намери този смисъл и този въпрос е един от най-важните през цялото ни съществуване. Понякога само си внушаваме, че сме го открили, но друг пък сме толкова близо до него... А може би някои хора няма никога да открият този дълбок смисъл, но какво от това? Ако са достигнали до своето щастие, защо е нужно да търсят нещо толкова сложно и вероятно недостижимо... Нали смисълът за всичко е в самите нас, а не някъде там далеч, само защото е прието всичко хубаво да е трудно... А може би не е?