Начало arrow Литература arrow 11 клас arrow Въстанието като среща между водачи и народ в романа „ Под игото” (ЛИС)

Въстанието като среща между водачи и народ в романа „ Под игото” (ЛИС)
Оценка: / 37
СлабОтличен 
Автор Михаела Конова   

       

            Цялото Вазово творчество е посветено на България. В живота му не съществува нищо друго, на което така пълно да отдава всичките се мисли и чувства. Той смята за свои свещен дълг да живее с всяка болка и победа на Родината, да бъде нейна съвест. Свидетел е на борбите на народа ни за свобода и национално признание. Бурна предосвобожденска епоха с героизма  и революционната си романтика оставя завинаги дълбоки следи в съзнанието на Вазов . Самият той участва в подготовката на Априлското въстание. Темата за бунтовния април 1876г. се превръща за него в непресъхващ извор на вдъхновение. Към тази епоха Вазов се връща неведнъж в спомените си, за да й посвети най-хубавите си творби – една от който е романа „Под игото” .

            Вазов създава „Под игото” в Одеса, в годините, когато живее там прокуден от родината си. Нерадостните Вазови мисли, изпълнени с болка и тъга, са отправени към най-скъпата на сърцето му земя – България.

            „Под игото” е ярка картина на последните робски години. С него авторът си поставя за цел да покаже България както на българите, така и на света. В центъра на романа стоят големите конфликти на епохата,  пречупени през призмата на всекидневния бит. В романа се разкрива народният дух, съхранен в обичаи и нрави, извисени в героичен подвиг и саможертва. Изображението на бита е една от основните линии в „Под игото”. Чрез богатството на битовите картини авторът достига до същността на епохата, духовните и революционните пориви на българина.

            Описанието на вечерта у бай Марко вълнува със своята простота и непосредственост. Вазов разтваря пред читателя портите на тази българска къща, за да го въведе в мирната идилия на българското патриархално семейство.

            Лозницата, бухналите чемшири, студеният чучур на двора придават топлина и уют на българския дом. Ново е националното самочувствие на чорбаджи Марко. С думите: „ Мале, стига си плашила с тия турци децата!”, чорбаджи Марко разкрива своя дух и насъбиращата се у българина непокорност. Изразената ненавист срещу потисниците е здравата основа, върху която ще се гради революционната сила. Народът трябва да свикне с мисълта за борбата, да измие позора на робството и от мирен стопанин, от рая да се превърне в бунтовник. Но това не е толкова лесно. Векове наред той е живял истински само зад високите дувари на своя дом.

            Първата важна роля на бай Марко – това е спасението на Кралича. Постъпката на бай Марко не е обикновена проява на гостоприемство и уважение към сина на стар приятел, а е първият израз на пробудено национално самосъзнание. Тези първи стъпки са наивни, но прелестни. В тях се долавя будният дух на епохата.

            Не случайно авторът посвещава на театралното представление цяла глава в романа , обрисувал го е ярко, с удоволствие и лек хумор. Магията на театъра опиянява. Напрежението расте. И когато настроението достига своята кулминация, неочаквано за всички гръмва : „ пламни, пламни ти в нас любов гореща, против турци да стоим насреща…”. Поемат я възторжено всички без дори да се замислят, че пеят бунтовна песен в присъствието на турския бей. За това съвсем естествено и уверено на годишния изпит Събка заявява : „От гръцко робство избави българите цар Асен, от турско ще ги избави цар Александър от Русия”. Съкровената надежда е изречена на глас.

            „Ганковото кафене” – този „народен парламент” е мястото, където се обсъждат важни политически събития. В центъра на разговорите винаги стой въпросът – кой ще освободи България. Това е периодът, в който българинът не живее само с ограничения свят на своя дом, а се вълнува от проблемите на своето време и е готов да участва в разрешаването им. В малкото селце се долавя полъхът на големите събития, любовните песни се преплитат с хайдушки, покрай веселия смях се промъква мисълта за борба. Авторът рисува дори и камата на Петър Овчаров с огнения надпис „Свобода или смърт”. Тези думи младият момък приема като закон, който той ще изпълни като истински българин. Революционният устрем, подемът на народната съпротива намират ярка изява във всяка страница на творбата. Вазов не акцентува върху революционната организация, а я разкрива чрез резултатите, доловени в настроенията на героите. Бойчо обикаля села и градове, убеден в порасналото съзнание на бойците, дякон Викентий посяга към зелената кесия, кротките средногорци правят черешови топове.

            Вазов вижда как народът отърсва от себе си последните останки от страха и примирието и се изправя в цял ръст  с нова морална сила. Заедно с пролетта в природата идва пролетта в историята на един народ – предстоящото въстание се превръща във всеобща тайна, навред кипи трескава подготовка. Бялата черква, близките села, цялата равнина приличат на вулкан. Дори Заманов – професионалният турски шпионин, е завладян от това необикновено опиянение. Най-колоритното описание на този процес Вазов описва така :

И в няколко дена,

Тайно и полека,

Народът порасна с няколко века!

            Всяка честна душа работи за народното дело. Дори в дома на чорбаджи Йордан, най.верният султански човек, челядта се готви за въстанието. Благоразумният и трезв бай Марко този път само се прекръства и благославя : „…лудите, лудите, те да са живи…”. С тези картини Вазов красноречиво показва размаха, гигантския скок в революционното израстване на народа.  Силата на това израстване най-ярко се изявява в дните на въстанието. След възторжените мигове в Клисура идва трагизмът на погрома. Краткотрайно е ликуването от допира до свободата.

            За писателят личност и народ са неразделни. Сливайки се в едно цяло чрез всички свои  герои, той изгражда колективен портрет на българския народ, прекланя се пред моралната му сила и красота. Най-ярък е прекрасният образ на Бойчо Огнянов . Обрисуван с любов и романтика Краличът е носител на най-хубавите нравствени черти на българското. Той обобщава и синтезира в себе си най-съществената характеристика на българският апостол от Възраждането. Завършен образ още в началото на романа, той е човек на революционното дело , на свободата и достойнството. В цялата творба той властно доминира не с присъствието си, а със своите действия, с романтичното си обаяние и с властта си над думите на хората. Характеристиките на Вазов за него – „възторжен и идеалист”, „смел до безумство”, „влюбен в България до фанатизъм”, „честен до самопожертвувание”, подкрепени от делата на героя, поразяват всички . След убийството на двамата турски разбойници, той изрича за пръв път голямата идея на своя живот : „Ние убихме двама, а такива зверове са хиляди и хиляди”. Чрез неговия образ Вазов показва величието и героизма, безкористността на истинските борци за свобода. На своите идеи остава верен до героичния край на живота си. Най-значимо е взаимодействието между Огнянов и Каблешков в романа, независимо, че те се срещат само два пъти. Ако сметнем споменаването на Волов, то Каблешков е втората историческа фигура, допусната от Вазов във „фикционалния свят” на романа.  Първата среща на двамата апостоли е в глава „ Представлението”, където двамата се срещат на сцената. Именно Каблешков запява Чинтуловата песен, която всички поемат. В развитието на романа по-нататък, втората им „среща” е в преносен смисъл: Каблешков замества в Бялата черква „мъртвият” Огнянов. Явен е стремежът на Вазов да допълва двата образа.

            Много са обрисуваните от Вазов герои. Някои от тях са централни фигури в действието, други само се мяркат, за да изчезнат, сякаш забравени от автора. Но всеки герой има своето място в общата картина на революционния подем, става частица от българския дух и сила. Чрез тях Вазов утвърждава моралната сила на народа. Основното в тези хора е готовността за подвиг и саможертва, готовност да надживеят личните си чувства в името на голямата правда. Със смъртта на героите и последните драматични сцени заглъхва и последното ехо на Априлското въстание. Но спомена за дните на великото опиянение, на революционното и морално израстване на народа остава жив по страниците на „Под игото”.