Начало arrow Библиотека arrow Пенчо Славейков arrow Епически песни: Цар Самуил

Епически песни: Цар Самуил
Автор Пенчо Славейков   


"Мир, мир!" - едногласно военний съвет,

   от грозната вест унесвесен,

таз вечер реши... Во походний си плащ

   загърнат, над стола надвесен,

оборил бе горда глава Самуил,

   в невесели мисли унесен.

 

Пред тъмний му поглед безкрайно поле

   завяно со сняг се разстила -

и труп върху трупи... Свирепа е рат

   там кръвна коситба косила...

Оръжие сложили, живите в плян

   отиват на робско чернило...

 

Но ето че вестник и морен, и блед

   промъкна се в шатра червений;

пристъпи, застана и с нисък поклон

   продума към царя смутений:

"Завръщат се, царю, в Беласицкий бой

   дванайсетте полка пленени!"

 

И сепна се в мисли унесений цар,

   претръпнаха вси воеводи.

А той продължи: "Но завръщат се те

   сакати и слепи нероди -

на сто-душ е само оставен от тях

   един едноок да ги води."

 

И думи на думите грозни в ответ

   се царю в сърце отзоваха:

"Излез! Посрещни ги! - Или смелостта

   се смръзна в душата ти плаха?"...

Той стана, възлезе на ближния хълм;

   след него войводи вървяха.

 

В полето, загърнато в сняг, там далеч,

   чак поглед дето достига,

от глухия стан до смъглени гори,

   извива се черна верига -

люлей се, примъква се бавно насам,

   и стон до небето се дига.

 

Могъщия цар, пребледнял като смин,

   към тъмната граница южна

се взря и с закана издигна ръка

   и нещо нечуто прошушна -

но в миг залюлян, полетя настрана

   и наземе възнак се люшна...

 

Притекоха се воеводи завчас -

   но царят веч мъртъв лежеше:

по хладни му устни червена тъсма

   кръв топла се излек струеше...

А грозно войнишкият стон надалеч

кат песен надгробна ехтеше.