Начало arrow Библиотека arrow Йордан Йовков

Йордан Йовков
Ако можеха да говорят: Нощен гост
Автор Йордан Йовков   
Беше рано, един-два часа, докато съмне Чичо Митуш и Митко влязоха в големия агъл, дето бяха овцете, но ннщо не можеше дасе види. Малко по малко очите им свикнаха на тъмнината: покрай плетищата, прислонени надлъж една до друга или насъбрани на купчини сред агъла, овцете стояха кои прави, кои легнали и си преживяха...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Едно време
Автор Йордан Йовков   
Димитър Медара от Сърнено, някогашен хергеледжия при хаджи Петра, беше дошел, както правеше сегиз-тогиз, да се види с чича Митуша. Те си поприказваха доста време (с Медара не можеше да се говори за друго, освен за коне и за хергели), след туй чичо Митуш отиде да види някаква работа в дама, а Медара остана сам да го чака...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: При своите си
Автор Йордан Йовков   
След като се навечеряха, чичо Митуш, Аго и Марин си легнаха на завет, между две кладни. Цял ден те бяха работили около вършачката сред шум, сред прах, сред жега. И да искаха, не можеха да си кажат дума. Лицето им, косата им, самите им клепачи бяха покрити със ситен, черен прах. Приличаха на арапи, очите им гледаха страшно...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Дивачка
Автор Йордан Йовков   
Един бял гъсок - бял отдолу, от човката чак до опашката, но с леки пепеляви петна по гърба и по крилата - стои под салкъма, близо до каменното корито, в което наливат вода за кокошките и от което сега е протекла малка вадичка. Гъсокът си стои все тук и дреме на един крак, прегънал назад дългата си шия като въже, червената му...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Лов с хрътки
Автор Йордан Йовков   
Като навлязоха навътре в полето, ловците оставиха пътя, излязоха всички напред в една редица, на пет-шест крачки един от друг, и тръгнаха направо. До Василя ездеше Мавроди, един от Енчевите братя, ловците от Сърнено. Той държеше на въже две бели хрътки, които препускаха отстрани на коня му. По към края беше Марин слугата...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Виелица
Автор Йордан Йовков   
Шейната се бухна в една пряспа и затъпа. Аго слезе, поутъпка снега наоколо, поведе конете и ги изкара на чисто място. След туй пак се качи. Захария се чудеше отгде Аго взема тия сили: слизал беше вече толкоз пъти, отиваше напред да гледа за път, поправяше нещо на хамутите, тикаше шейната, когато затънеше. Лицето му беше...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Нов огън
Автор Йордан Йовков   

“Где съм виждала тоз човек? Где” - питаше се Галунка, като гледаше и с любопитство, и със страх белобрадия стар турчин - а той наистина беше един особен, чудноват човек ,- с когото говореше Марин.

- Марине, какво казва? - попита Галунка. И тъй като Марин, залисан в разговора, не и отговори, Галунка пак...

Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Сутрин при изгрев слънце
Автор Йордан Йовков   
Слънцето току-що изгрява още е червено, без бляськ. След миг-два като че запалени стрели минават през сутрешния хлад и по купите и саплъците, по покривите на хамбарите и на дама пламва червена светлина, чиста, радостна. Също такава червена светлина гори и по върха на салкъма пред господарската къща. Там, на...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Първескиня
Автор Йордан Йовков   
Марин измъкна от руклата едно късо, по-гладко и по-тънко дърво и колкото да не е с голи ръце, мушна го под мишницата си. Двамата с Ерофима те излязоха от чифлика. Всеки държеше в ръцете си по комат хляб, който Галунка им беше дала, и както вървяха, поотчупваха си и ядяха...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Последна среща
Автор Йордан Йовков   
Случи се най-лошото: Захария продаде чифлика. Онова, което само се шепнеше и кое му вярваха, кое не, най-после стана. Един гражданин, един “праматарин”, какъвто беше Захария, не можа да запази имота на хаджи Петра. Чифлика го купи Черню от Сърнено, богат селянин, комуто собствената земя все му не стигаше...
Продължава...
 
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 5 6 Следваща > Последна >>

Резултати 51 - 60 от 60