Начало arrow Библиотека arrow Йордан Йовков

Йордан Йовков
Ако можеха да говорят: Борба до смърт
Автор Йордан Йовков   
След Богоявление хвана тежка зима. Нощем, под бледните лъчи на месеца, снегът блещеше като стъклен. Или небето потьмняваше пак и започваше да вали сух ситен сняг, който вякаш не падаше на земята, а само се въртеше във въздуха. Мъртва и глуха изглеждаше бялата равнина, като пустиня. И ето сред вятъра и виелицата...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Скитник
Автор Йордан Йовков   
На вратата, от самия праг, надничаше едно куче, чакаше някого и радостно въртеше опашка, като ту наостряше уши, ту се слагаше живо, като че искаше да скочи. Излезе чичо Митуш с един голям комат хляб, започна да поотчупва от него и да дава на кучето, като в същото време му се караше...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Един срещу трима
Автор Йордан Йовков   
Нищо лошо не се случи: трите каруци които бяха носили храна в града, си дойдоха и ето ги, че спряха пред чифлика. Слугите, доволни, че са се върнали, усмихваха се и не бързаха да слязат. Пръв скочи Панко и започна да разпряга. Панко беше нисък, тантурест, бавно пристъпяше, бавно работеше, но решителност и сила имаше...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: По-малката сестра
Автор Йордан Йовков   
Васил беше докарал от пазаря две млади кобклки. Отвързаха ги от каруцата и ги пуснаха вхарманя, празен по това време и обграден с висок дувар. И двете кобилки бяха още неопитомени, току-що хванати с ласо от стадото им, навикнали на свобода, диви. Чичо Митуш и слугите гледаха иззад вратника и не само се любуваха на кобилките...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Гълъбът на прозореца
Автор Йордан Йовков   
С трион в едната ръка (той го държеше тъй, като че ей сега ще почне да реже) и с брадва, преметната на другата, чичо Митуш заоглежда салкъма пред господарската къща. Голямо дърво - черен дебел дънер, черни дебели клони, нагърчени, извити, а над тях, на купчини, на купчини, изрядко, както е у остарелите дървета...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Младите господари
Автор Йордан Йовков   
Севастица и Захари не излязоха да се поразходят, както правеха друга вечер, а си останаха в къщп. Севастица я болеше глава - тя беше наследила главоболието на майка си, както беше наследила и очите и: черни, страдалчески скръбни, замислени. Дребна, малко попрегърбена и грозничка в лице, във всичко останало тя...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Вълчицата
Автор Йордан Йовков   
Преди още вълчицата, за която се мислеше, че се увълчила в нивите, да почне да прави пакости, Петър овчарят беше я виждал и знаеше, че се навърта из тъдявашните места. Само че, както се вижда, по рано тя се беше задоволявала с дивеча, който можеше да си хване, или, за да не обръща внимание на себе си, отиваше по плячка...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Шутият вол
Автор Йордан Йовков   
Докато чичо Митуш и Аго се хранеха отвън на сундурмата, наблизо, на пет-шест крачки от тях, беше застанал Комура - един едър, кокалест вол, наполовина черен, наполовина сив. Той беше с къси, обърнати назад рога, които наспроти неговата големина бяха малки, затуй изглеждаше като да е шут. Без да се мръдне, като истукан...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Василена и господарят
Автор Йордан Йовков   
Щом Захария влезе у Галункини, още при вратата той се спря да си поотдъхне, като че беше се спасил от нещо. И тозчас лицето му светна и стана таквоз, каквото си беше: весело, безгрижно. Вън той трябваше да се преструва, да върви като болен, да не се засмее, да е замислен: Севастица, жена му, можеше да погледне от прозореца...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Бялата Алаша
Автор Йордан Йовков   
Работата на кладенеца се повтаряше, беше една и съща: макарата скриптеше остро, високо, като че се оплакваше; из кладенеца, черно като змия, изплетено от кожени ремъци, намазано с катран да не съхне, излизаше нагоре въжето и се навиваше на келевото, в което пък беше впрегната алашата - един бял едър кон...
Продължава...
 
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 5 6 Следваща > Последна >>

Резултати 41 - 50 от 60