Начало arrow Библиотека arrow Йордан Йовков

Йордан Йовков
Вечери в Антимовския хан: Два врага
Автор Йордан Йовков   
Рахни Чобана, най-големият овчар в селото, излезе от къщи и бавно тръгна покрай плета на саята си, като внимателно оглеждаше снега. Имаше всякакви дири: на зайци, на яребици, на лисици. Дирите на лисицата се познаваха по туй, че тук-таме снегът беше по-прибръснат като с метла - там лисицата, както й е обичаят, беше...
Продължава...
 
Вечери в Антимовския хан: Албена
Автор Йордан Йовков   
На пътя между кръчмата и Хорозовата мелница беше се спряла една каруца, готова за път. С тая каруца двама стражари щяха да закарат Албена в града. Из улиците и през дворищата тичаха жени да гледат и тъй като бяха наскачали, както работеха, бежешката се попребраждаха, или пък свличаха ръкавите въз ръцете си...
Продължава...
 
Вечери в Антимовския хан: Грехът на Иван Белин
Автор Йордан Йовков   
Иван Белин обичаше да се вглежда внимателно във всяко нещо, да вникне в него, да го проумее. Инак нямаше да има славата, към която и той сам не беше равнодушен, че е човек, който вижда знаци, открива поличби и казва пророчества, които се сбъдват. Ето го, подпрян на кривака си, той пак гледа нещо, пак стои като закован...
Продължава...
 
Вечери в Антимовския хан: Другоселец
Автор Йордан Йовков   
Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегнала едвам сега, когато бяха останали без работа. Всички бяха си турили чисти ризи с широки бели ръкави, спираха се и гледаха насам...
Продължава...
 
Женско сърце: Серафим
Автор Йордан Йовков   
Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Енювото кафене и самси Еню, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Посред лято в тая страшна жега, тоя човек беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано бомбе, а краката му бяха...
Продължава...
 
Женско сърце: Женско сърце
Автор Йордан Йовков   
За сина си Илия, откакто забягна от село, пет-шест години дядо Георги беше слушал само лоши работи, но най-после чу и нещо добро: Илия го видели в града, минал бил наскоро отсам границата, излизал на пазаря, купувал и препродавал коне. И не бил предишния Илия - наконтен, пременен, седял на една маса с големци...
Продължава...
 
Женско сърце: Платено
Автор Йордан Йовков   
Тодор Опрев, един от богатите селяни, за когото казваха, че бил имал “сухи” пари, прибираше надвечер добитъка си и от час на час по се ядосваше: конете, кравите и телетата, измокрени от студения есенен дъжд, отънели като хрътки и премръзнали, или стояха на едно място, или ако тръгнеха, отиваха като замаяни не там...
Продължава...
 
Женско сърце: Вълкадин говори с бога
Автор Йордан Йовков   
Когато искаше да си спомни как додоха и как се заредиха злочестините в къщата му, Вълкадин си мислеше и за оная вечер през август, когато, след като отвяха, сред хармана светна като злато голям куп жито, а на изток през плувналия прах се показа, червен, месецът. Голяма задяха беше и след залез слънце. Той работеше сам...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Всеки с името си
Автор Йордан Йовков   
На Нова година празнува именния си ден Васил одаджията. В чифлика той беше готвач,той държеше лъжицата и хляба и затуй му направиха празника, както трябва: впрегнаха една кола с каната, качиха го в нея и с голям алай го закараха на кладенеца, за да го окъпят, както му е обичаят. В колата впрегнаха Балана и Чивгата...
Продължава...
 
Ако можеха да говорят: Сватбата на Василена
Автор Йордан Йовков   

- Е, Аго, харесваш ли ми годеника?

Василена почака, но разбра, че Аго не иска да и отговори, и се обърна пак тъй, както беше си стояла, като по-близко се притисна до Галунка, до сестра си. До тях беше и Васил с чича Митуша и с Петра овчаря...

Продължава...
 
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 5 6 Следваща > Последна >>

Резултати 31 - 40 от 60