Начало arrow Библиотека arrow Йордан Йовков

Йордан Йовков
Старопланински легенди: Кошута
Автор Йордан Йовков   
Ето там, гдето се спущат белите сипеи откъм Крайница, в дола - беше воденицата на дяда Цона. Стоят върбите, стои вадата, но воденицата я няма. Останали са само едни срутени дувари, обрасли с къпина, и две-три греди, посивели и сплескани като гъба. Защото всичко това беше отколе и днес нито хората, нито местата са такива...
Продължава...
 
Старопланински легенди: Най-вярната стража
Автор Йордан Йовков   
Между братята от манастира "Света троица", наричан от селяните "Клепалото", защото, скрит в гората, никой не го виждаше, но често чуваха да се звъни там, пръв по ученост и крепкост на вярата беше Драгота. На него възлагаше всичките си надежди престарелият игумен на манастира о. Амфилохий. Той хвалеше прилежанието му...
Продължава...
 
Старопланински легенди: Божура
Автор Йордан Йовков   
Калуда, циганката, продаваше дребни неща, които повече и служеха да прикрива с тях просията си: бяла и червена пръст, хума, сухи дренки, врътена. Всичко това се продаваше мъчно, жените се пазаряха, даваха малко, а някои и съвсем не купуваха. Но старата циганка беше забелязала, че работите и отиват по-добре, ако с нея...
Продължава...
 
Старопланински легенди: Юнашки глави
Автор Йордан Йовков   
Под стръмните баири, където в извита черна дъга се тъмнееха старите дъбови кории, селото си оставаше неизменно от векове. Едни и същи си оставаха планините наоколо, поляните по Добромерица и по Боцур, канарите и долищата в Гръмовец, където, ако някой извикаше, ехото повтаряше гласа му до седем пъти подред...
Продължава...
 
Старопланински легенди: Постолови воденици
Автор Йордан Йовков   
Козите на Марина, Мартиновия син, често минаваха над Постоловите воденици. Цялата гора тогава екваше от звънци. Имаше малки тучени звънци, които сякаш пееха, имаше и големи, железни хлопки, които изрядко и тежко биеха като камбани. Понякога всички тия звънци тъй високо и объркано зазвучаваха, че можеше да се помисли...
Продължава...
 
Старопланински легенди: Индже
Автор Йордан Йовков   
Като мътен порой се спуснаха кърджалиите от Бакъджиците надолу в полето. Напред беше Индже с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв на вълци, наваляха без ред на луди коне кърджалиите на Сиври билюкбаши, на Едерханоглу, на Дели Кадир и други главатари...
Продължава...
 
Старопланински легенди: Овчарова жалба
Автор Йордан Йовков   
Една лятна вечер ние с дяда Въля, стария горски стражар, седяхме под големите орехи край село. Слънцето потъваше зад горите на Разбойна и насреща по сините зъбери на Балкана догаряха пурпурните огньове на вечерната зара. Току над нас се издигаше висока камениста чука, цяла вече обгърната в сянка, прилична...
Продължава...
 
Старопланински легенди: През чумавото
Автор Йордан Йовков   
Чу се, че в долните села, далеч не повече от един ден път, дошла чумата и хората там мрели толкоз много, че не сварвали да ги погребват. Тая страшна вест изплаши всички и, както ставаше и при друга напаст - когато се зададяха кърджалии или се повдигаше сефер и война, - мъжете се насъбраха на Черковното кафене...
Продължава...
 
Старопланински легенди: На Игликина поляна
Автор Йордан Йовков   
Чудно лице имаше Крайналията: около очите му се диплеха гъсти бръчки, сякаш се смееше, а пък веждите му все си оставаха навъсени и една сърдита черта се врязваше дълбоко в челото му. Цялата му глава, едра, с побеляла коса, с настръхнали, също тъй побелели мустаци, приличаше на главата на лъв и усмивката около очите му...
Продължава...
 
Вечери в Антимовския хан: По жицата
Автор Йордан Йовков   
Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледна селянина: по червения елек се познаваше, че е от торлаците, откъм Делиормана. Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли...
Продължава...
 
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 5 6 Следваща > Последна >>

Резултати 21 - 30 от 60