|
Автор Йордан Йовков
|
|
От две - три седмици полкът е на лагер в една
долина, няколко километра от брега на Мраморно море. Наблизо са развалините на
изгорялото село Ашака - Ени - Севендекли. Рядко някой от войниците може
безпогрешно да изговори това странно и много сложно име. То се запомня мъчно,
неволно се бърка с други и всеки го произнася...
|
|
Продължава...
|
|
|
Автор Йордан Йовков
|
|
На северния край на лагера, горе, към билото на
хълма, са землянките на седма рота. Това знаят почти всички войници от полка,
защото тук е землянката на ефрейтора Стоил Първанов. Стоил е един от тия
войници, които с вънкашността си изведнъж се отделят и изпъкват между
еднообразните войнишки фигури, запомват се и за своите...
|
|
Продължава...
|
|
|
Автор Йордан Йовков
|
|
Дните
се редяха един след други и нищо не изменяше живота в лагера. Напоследък
времето се поправи: денем грееше слънце, снегът ослепително блещеше, въздухът
беше неподвижен и топъл. Но щом се мръкнеше, изведнъж пак ставаше много
студено, земята замръзваше и на безоблачното, почти черно небе звездите
изглеждаха...
|
|
Продължава...
|
|
|
Автор Йордан Йовков
|
|
Панихидата
се отслужваше в селото, на мегдана пред щаба на полка. Един ден по-рано това
място беше приготвено и пречистено нарочно. Панихиди и молебени под открито
небе ставаха често през войната. В тия религиозни обреди, които се извършват на
бойното поле, има нещо чисто войнишко и трогателно интимно...
|
|
Продължава...
|
|
|
Автор Йордан Йовков
|
|
В
лагера се подигна глъчка. "Строиха се! На чорбаа!" - викаха
дневалните. Ротите се строиха и тръгнаха към селото. Хранеха се при кухните,
мястото на които лесно се познаваше между развалините по гъстия дим, който се
издигаше над тях. Никола и Илия останаха в лагера. Един малък, сух и черен
войник се показа на вратата на една...
|
|
Продължава...
|
|
|
Автор Йордан Йовков
|
|
Неусетно и незабелязано пролетта стигна пълния си
разцвет и зимата се забрави, като отколешен и тежък сън. Поляните около лагера,
неприветни и голи доскоро, сега весело се зеленееха, покрити с млада и свежа
трева. Откъм северната страна имаше широк хълм. Там минаваше железопътната
линия и от двете й страни беше гората...
|
|
Продължава...
|
|
|
Автор Йордан Йовков
|
|
Един
неделен ден на гости на Стоила беше дошел Делчо. Той е същият тоя млад
артилерист, който твърде често през походите се появяваше на бял и хубав кон
при седма рота и доверчиво питаше войниците за чича си, без да се досети, че не
всеки можеше да знае, че чичо му - това е високият ефрейтор. Тъй беше отначало...
|
|
Продължава...
|
|
|
Автор Йордан Йовков
|
|
Те
излязоха от землянката и намериха Никола, Димитра и Илия насядали на поляната,
близо до окопите, които служеха като ходове за съобщения към люнета. Самото
укрепление беше наблизо и те биха се изкачили там, ако не беше забранено. Вън
от лагера, в тая посока, най-много до тия окопи можеше да се ходи...
|
|
Продължава...
|
|
|
Автор Йордан Йовков
|
|
Разсъмваше
се. Небето на изток все повече и повече побеляваше, тъмнината незабелязано се
топеше, хоризонтът се разшири и избяга надалеч. Едвам сега войниците можаха да
се видят едни с други и да разберат где са. Те бяха пътували цяла нощ. Не
знаеха где отиват, но топовните гърмежи пред тях ставаха по-ясни и по-близки...
|
|
Продължава...
|
|
|
Автор Йордан Йовков
|
|
Слънцето
се издигна и припече. Но кога беше изгряло и колко време се беше изминало от
сутринта, никой не знаеше. Понякога цели часове минаваха незабелязано и бързо
като минути, понякога пък имаше минути, по-мъчителни и по-дълги от цели часове...
|
|
Продължава...
|
|
|
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 5 6 Следваща > Последна >>
|
| Резултати 1 - 10 от 60 |
