Есета
Картини на страданието (есе)
Оценка: / 8
Автор Яна Димитрова   
Градът е Кронос, поглъщащ децата си, неговите гранитни и разблудни пространства са единствено измамата на материята в липсата на граници. Всеки избор е по презумпция несъществуващ, самият акт на раждане е вече предопределил бъдещата и надграждаща се деструктивност на личността...
Продължава...
 
Кафе (есе)
Оценка: / 1
Автор Натали Василева   
Никога не бе късно за една бърза чаша кафе. Никога…дори в 12 и 35 през нощта. Ала имаше ли изобщо някакъв смисъл да прекъсвам съня си заради среднощната прищявка на празния ми стомах?! Очевидно да, щом минута по-късно се намирах в кухнята и загрявах водата. Тогава ми хрумна...
Продължава...
 
Кирилицата – нашата азбука
Оценка: / 63
Автор Ана Иванова Петрова   
Като се замисля за кирилицата, първо в главата ми се появяват образите на светите братя Кирил и Методий. Те сътворяват първата българска азбука през осми век. Наричат я глаголица. Създаденото от тях кара хората да им се прекланят вече дванадесет века. Настръхвам само при споменаването на имената им и ясно осъзнавам какво са ни дали...
Продължава...
 
Книгата (есе)
Оценка: / 134
Автор Стефка Илиева   
Книгата  е най-голямото богатство.На това се учим от малки. Да обичаме книгите и да сме богати. Духовно богати. Да сме прочели и съхранили родовата памет, всичко българско и родно. Да познаваме и тачим тези, които са създали книгите и са дали мили, нежни и важни определения за тях и за тези, които са ги създали...
Продължава...
 
Когато една лъжа свършва, не означава, че започва истината (есе)
Оценка: / 18
Автор Елица Венцеславова   

На бойното поле на живота съм, но не ме интересува войната между хората. Лъжата и лицемерието им не могат да ме достигнат.
И какво, за Бога, може да ми се случи? Страхът се страхува от страха. Мене не ме е страх…

Продължава...
 
Когато облаците помнят (есе)
Оценка: / 1
Автор Георги Павлов   

Върви си човекът сам през света……

Върви си човекът сам през света. Носи със себе си болка, мъка, любов, радост, надежди…Изживява живота си завъртян  във вечен кръговрат – раждане и смърт...

Продължава...
 
Когато облаците помнят (есе)
Оценка: / 0
Автор Георги Павлов   

Върви си човекът сам през света……

Върви си човекът сам през света. Носи със себе си болка, мъка, любов, радост, надежди…Изживява живота си завъртян  във вечен кръговрат – раждане и смърт...

Продължава...
 
Кое е по-важно за човека: да се облагородяват или премахват плевелите (есе)
Оценка: / 13
Автор Георги Павлов   

В природата всяка една тревичка и животинка са важни и имат  огромно значение за равновесието.

В човешкия живот има важни и глупави мисли, полезни и безполезни дела.

Мама казва, че едно нещо може да бъде добро за даден човек и лошо за друг...

Продължава...
 
Кои са нещата, които дават смисъл на нашия живот? (есе)
Оценка: / 11
Автор Веселина Денчева   
Още една поредна вечер, прекарана под звездното небе. Миговете, прекарани в съзерцание ,ме отнасят в друг свят и ме карат да се замисля за хиляди въпроси, вълнуващи не само мен, а сигурно всеки човек на тази планета...
Продължава...
 
Кой е по – силен - човекът или природата? (есе)
Оценка: / 4
Автор Теодора Зарчева   
Преди много години е било поставено началото на човешкия род. Божия промисъл или пък природен феномен. Нечий невидим пръст е завъртял спиралата, наречена живот. Спирала, в която старото, и вече познато, е основа на новото и винаги остава в един от кръговете, за да даде началото на следващия...
Продължава...
 
<< Първа < Предишна 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 Следваща > Последна >>

Резултати 151 - 160 от 346